В прозорците на тази южна вечер
небето се разтапя в пруско синьо.
Денят замлъква някъде далече.
Звездите са очите на Богиня.
А мислите ми, тежки от умора,
спонтанно се разпадат в акварели.
Изчиствам се от разговори с хора
и пиша думи - кратки и дантелени.
Чете ги вятърът Отшелник. После плавно
се плъзва нежно ниско над морето.
Вълните го докосват много бавно
и той потъва, влюбен в гласовете им.
The very silence that I need
ОтговорИзтриванеIn the windows of this southern summer evening
The sky is melting away in Prussian blue
The day is slipping away and slowly fading
The stars look like eyes of a goddess, so true
My thoughts are so heavy of my lassitude
They come into pieces into watercolors
I forget all the talks and all the feuds
I’m knitting words – in my fancy palace
They are read by the soft and hermit wind
Then he slides very smoothly over the sea
The waves touch him gently, and then he sinks
So much in love in their voices and glee …