Понякога прескачаме небето
в усърдието си да се намерим.
И се изгубваме в началото, където
дъхът е още истински и нервен.
Подхвърляме си думи, мимолетни,
с които се маскират крехки чувства.
А гласовете трепкат, уморени.
Но тишината все пак се разкъсва.
Блестят надеждици - като пайети
и сенките се свиват на кълбо.
Притихваме досущ като планети,
които чакат своя пръв Живот.
INCEPTION
ОтговорИзтриванеSometimes we jump over the sky
In our diligence to find each other
getting lost in the start, but then we sigh
with such real breath , in nervous colour
We‘re throwing words but they do not last
They somehow mask the fragile feelings
Like flickers are all the voices we cast
but silence gets torn and All is revealing
Little hopes are glimmering like tiny beeds
The shadows curl up, within their strife
We just stay silent , like faraway planets
Waiting for our one and only First Life...