И тази Вечер слиза във града,
оставяйки звезда над всяка къща.
Луната кротко сяда на брега.
Морето и Земята се прегръщат.
Подухва вятър. В тихите треви
просвирва синята му нощна песен.
Изпращам си последните тъги
и се усмихвам. Струва ми се лесно.
Забравих всичко. Всичко си простих.
(Простих ти и забравих, чу ли?)
В душата ми пониква крехък стих.
И идва юли.
The silent swing of Time
ОтговорИзтриванеNow Evening comes down over town,
Above houses – she leaves a star and its trace
Moon sits on the beach, and utters no sound
The Sea and the Earth become one in embrace
The wind starts ablowing in the calm trees
Its bluish night song, it whistles so breezy
I am just seeing off my last sadness glee
And I put a smile, for it seems to me so easy
I forgot everything. I forgave myself all
(I forgave and forgot you, did YOU hear me)
A fragile poem is now growing into my soul
July steps in, and I say Let it be ...