Разбираш

 Това тръпчиво есенно небе
разстила над Земята звездна мрежа.
Разсеяни случайни ветрове
събират в нея обич и копнежи.
Превръщат тайно в облак и мъгла
отритнатите свои тихи чувства.
Разбираш ли сега защо дъждът
прилича толкова много на изкуство.
Разбираш ли сега защо вали,
когато търся пътя към дома ни?
Препълнена съм с облаци, с мъгли...
Обичам те. Не знам това разбра ли.

Липсващото време и добре тренираните сърца

 Съвсем не е защото Есента
всели душата си във мене.
Не е виновен и Дъждът.
Нито Луната. Нито Времето.
Не си виновен даже ти,
до край затрупан с ежедневие.
Светът така си се върти
от няколко хилядолетия.
Виновна съм си само аз,
защото вечно не разбирам.
Но няма нищо, и това
ще преболи и ще отмине.