Навън вали. Студът е страшно сам
и драска упорито по стъклата.
Една прозрачна зимна тишина
поглъща шепота на северния вятър.
А ние с теб стоим и си мълчим.
Но пак е топло. Топло е отвътре.
Понякога си казваме с очи
това, което в думите помръква.
Понякога си казваме с ръце
това, което с думи не умеем.
А вън вали. Самотни студове
се разминават. Тишината пее.
Други тишини
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Some other pieces of Silence
ОтговорИзтриванеOutside is raining, the cold is so lonesome
It scratches stubbornly onto the window pane
A transparent winter and bitter silence
Swallows the whisper of the north biting gale
And we are just standing, saying no words
But it is still warm, from within it is warm
Sometimes our eyes are telling what hurts
What is fading away when the words fall
Sometimes we are talking with our hands
Because words cannot express all the things
Outside is raining, lonesome colds go on land
Passing each other, while Silence sings …