Две сенки се целуват под дъжда -
безгрижни, тихи, ничии и чисти.
И някаква внезапна синева
изтласква тежките ми, зимни мисли.
И някакви цветя валят във мен
край слънчевото зайче на сърцето.
И не е нощ навън. Нито е ден.
Напълно непознато е небето.
Във локвите - парченца от града.
Подреждам ги наужким като пъзел.
Оглеждам се разсеяно, а любовта
стои усмихната на ъгъла.
един дъждовен, зимен ден
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
A rainy winter day
ОтговорИзтриванеIn the rain they are kissing, they are shadows- one, two
Careless, quiet, nobody’s, pure
Some kind of a sudden colour – sea blue
is pushing my heavy winter thoughts (as a cure)
Some kinds of soft flowers are raining in me
Just next to my sunny spot in my heart
It isn’t a night, nor a day could I see
The sky’s unfamiliar, a new kind of art
Down in the puddles are some pieces of town
And I rearrange them just like… puzzle pieces
I’m looking around, carelessly, there’s no sound
Only Love’s in the corner, the two shadows are kissin’
Здравей, Ян. Благодаря, че се появи. Ако четеш това, имам една молба към теб - свържи се, моля, с администраторите на "Страничка без име" във Фейсбук. Биха искали да публикуват преводите ти, но също и да те посочват като преводач. Благодаря ти!
Изтриване