Аврора

 Не винаги, но вече много често
мълча до теб. Със теб. И в теб.
Вселената отказа да се меси
във мойте фантастични светове.
Сама се разполагам с чудесата.
Сама подреждам думи и звезди.
Сама съм си Късмета и Съдбата.
А Любовта остана да си ти.
И между делници, светулки и комети
се сгушвам кротко в мисълта за теб.
Обичам те така, че правя светло
дори и най-отдалеченото небе.