все още...

От песента на тъмните звезди,
по-тиха от снега на януари,
в очите ми започва да боли.
Започва да шепти и да ме пари.
И тръгват думи, леки като мрак.
Сълзи? Не вярвам. Вече ги изплаках.
Преплитат се любов, тъга и страх
и после колебливо се разпадат.
А аз стоя и вярвам в чудеса
на прага на Вселената, в която
Сърцата се топят от самота
в студената прегръдка на тълпата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.