като отломки от звезди

Моя стара, невинна любов,
съхранена във капчици време,
тихо свита, зад гръдната кост,
как успя да останеш със мене...
Моя нежна, антична любов,
съумяваш ли още да дишаш?
Мое светещо, топло кълбо,
неугасващо древно огнище...
Моя истинска, трудна любов,
озаряваща, чиста, огромна...
Ние с теб сме се слели в едно.
Но не зная дали
той ни помни...

4 коментара:

  1. Неземна, чудесна и вдъхновяваща! Твоите стихове ме отнасят в приказни светове, чувството е празник за душата ми. Приличам на дете, копнея отново и отново да препрочитам подобни редове. Понякога търся тема според душевното си настроение, друг път просто влизам и те чета, чета... Никога не спирай и не изоставяй това местенце отново, ти си глътка свеж въздух в сивото еднообразие на деня!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря много, много, много.
    Заради хора като теб пазя все още това място <3

    ОтговорИзтриване
  3. Like stars’ debris

    My old and so innocent love
    Kept in time drops that only I see
    Silently cuddled behind sternum, like dove
    How did you manage to stay within me?

    My gentle and so ancient love
    Are you able to somehow still breathe?
    My enchanting and luminous globe
    An old hearth with amber that live…

    My so genuine and difficult love
    Illuminating, pure, enormous
    We’ve merged into one, but I cannot think of
    If he remembers anything about us …

    ОтговорИзтриване
  4. Това е една наистина изненадваща изненада, много чудесна :) Благодаря и много се радвам.

    ОтговорИзтриване