като отломки от звезди

Моя стара, невинна любов,
съхранена във капчици време,
тихо свита, зад гръдната кост,
как успя да останеш със мене...
Моя нежна, антична любов,
съумяваш ли още да дишаш?
Мое светещо, топло кълбо,
неугасващо древно огнище...
Моя истинска, трудна любов,
озаряваща, чиста, огромна...
Ние с теб сме се слели в едно.
Но не зная дали
той ни помни...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.