Моя стара, невинна любов,
съхранена във капчици време,
тихо свита, зад гръдната кост,
как успя да останеш със мене...
Моя нежна, антична любов,
съумяваш ли още да дишаш?
Мое светещо, топло кълбо,
неугасващо древно огнище...
Моя истинска, трудна любов,
озаряваща, чиста, огромна...
Ние с теб сме се слели в едно.
Но не зная дали
той ни помни...
Неземна, чудесна и вдъхновяваща! Твоите стихове ме отнасят в приказни светове, чувството е празник за душата ми. Приличам на дете, копнея отново и отново да препрочитам подобни редове. Понякога търся тема според душевното си настроение, друг път просто влизам и те чета, чета... Никога не спирай и не изоставяй това местенце отново, ти си глътка свеж въздух в сивото еднообразие на деня!
ОтговорИзтриванеБлагодаря много, много, много.
ОтговорИзтриванеЗаради хора като теб пазя все още това място <3
Like stars’ debris
ОтговорИзтриванеMy old and so innocent love
Kept in time drops that only I see
Silently cuddled behind sternum, like dove
How did you manage to stay within me?
My gentle and so ancient love
Are you able to somehow still breathe?
My enchanting and luminous globe
An old hearth with amber that live…
My so genuine and difficult love
Illuminating, pure, enormous
We’ve merged into one, but I cannot think of
If he remembers anything about us …
Това е една наистина изненадваща изненада, много чудесна :) Благодаря и много се радвам.
ОтговорИзтриване