защо са тъжни хората

Там някъде, в един забравен Свят,
Тя среща Него. После се усмихват.
Небето прожектира звездопад,
а птиците измислят нови стихове.
Покълва обич. Бавничко расте.
И думите започват да се губят.
Като измислица на някакво дете,
открило своето най-чудно чудо.
Като сияние на слънце през дъжда,
и като полъх ниско над водата.
Така започва често Любовта.
И се изгубва в мрака на сърцата.