друга възможна реалност

В това градче на края на света
е късна и дъждовна есен.
Звездите пишат с бледа светлина
една все още непозната песен.
Луната е усмихнато око
под бялата коса на кротък облак.
Предчувствам нещо - може би любов,
която заличава всички болки.
А може би съвсем не е така
и нищо истински не съществува.
В това градче накрая на света
съм само аз. И ви сънувам.