❤❤❤

Умирах, а звукът на светлината
се спускаше отвесно към сърцето.
Не беше музика. Приличаше на вятър,
изригнал от душата на небето.
Не беше музика, а беше нещо друго,
по-древно от Вселената навярно.
Докосна ме със нежната си лудост
и тихо ме помоли да остана.
Не беше музика. Мелодия и думи,
които по човешки се преливат
със няколко звънящи тихо струни -
достатъчно, за да се чувствам жива.

 


2 коментара:

  1. Прекрассно е..И не-не е достатъчно. Грябва да искаш да живееш - така, че даже да не се налага да избираш. Така-както и да не се налага да се питаш защо

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасна! Много чувствена!

    ОтговорИзтриване