Умирах, а звукът на светлината
се спускаше отвесно към сърцето.
Не беше музика. Приличаше на вятър,
изригнал от душата на небето.
Не беше музика, а беше нещо друго,
по-древно от Вселената навярно.
Докосна ме със нежната си лудост
и тихо ме помоли да остана.
Не беше музика. Мелодия и думи,
които по човешки се преливат
със няколко звънящи тихо струни -
достатъчно, за да се чувствам жива.
Прекрассно е..И не-не е достатъчно. Грябва да искаш да живееш - така, че даже да не се налага да избираш. Така-както и да не се налага да се питаш защо
ОтговорИзтриванеПрекрасна! Много чувствена!
ОтговорИзтриванеПонякога -влизам и чета този блог и се радвам,когато видя нов Ваш стих!
ОтговорИзтриванеТова е много мило. Благодаря <3
Изтриване###
ОтговорИзтриванеI was dying, and the sound of the Light
Was dropping abruptly down to my heart
It wasn’t music, but a wind of might
Erupting from the soul of the sky arch
It wasn’t music, it was something else
More ancient than the mere Universe
It touched me with its crazy tenderness
And asked me to stay, without any verse
It wasn’t music, melody, and words
That softly linger, and survive
With strings that heal and do not hurt
Just enough to feel so much alive...