Излезе вятър и брегът запя
протяжната си тъжна песен.
И зимната солена тишина
повдигна тъничката си завеса.
От сивото небе изтече гларус,
помаха със крило и отлетя.
Една забравена, добра китара
написа музика за обичта.
А ти изобщо не усети
как си представях точно теб.
Сгря с дъх ръцете и сърцето ми
и се превърна във море.
някои мигове от деня
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
миговете, заради които животът има смисъл
ОтговорИзтриванеSome moments of the day
ОтговорИзтриванеA wind has blown, and the beach started
Its lengthy, slow, and so sad song
The winter salty loneliness ignited
The flame behind the curtain – thin and long
A late seagull poured down from sky
It waved its wing and flew away
A long-forgotten guitar, like a cry
Wrote music for the loves that stay
You didn’t feel it, not even a part
The way I pictured only you
My breath made warm my hands and heart
And turned into a sea , so calm and blue