изкуството да предаваме себе си

Усещаш ли - светът ни се разпада
и просто няма кой да го спаси.
А други светове не се продават.
Остава ни виновно да мълчим.
Остава ни да се погледнем честно,
да си признаем всички грехове.
Научихме се да ни бъде лесно
и се превърнахме в човеко-зверове.
И ето ни сега - мънички хора,
изгубили последния си свят.
Поглеждаме уплашено нагоре.
Там няма бог. Там има самота.

някои мигове от деня

Излезе вятър и брегът запя
протяжната си тъжна песен.
И зимната солена тишина
повдигна тъничката си завеса.
От сивото небе изтече гларус,
помаха със крило и отлетя.
Една забравена, добра китара
написа музика за обичта.
А ти изобщо не усети
как си представях точно теб.
Сгря с дъх ръцете и сърцето ми
и се превърна във море.