изкуството да предаваме себе си

Усещаш ли - светът ни се разпада
и просто няма кой да го спаси.
А други светове не се продават.
Остава ни виновно да мълчим.
Остава ни да се погледнем честно,
да си признаем всички грехове.
Научихме се да ни бъде лесно
и се превърнахме в човеко-зверове.
И ето ни сега - мънички хора,
изгубили последния си свят.
Поглеждаме уплашено нагоре.
Там няма бог. Там има самота.

5 коментара:

  1. Да предаваме себе си се случва не рядко-обичайна идиотска форма на съществуване, а за който може-на помъдряване, но да да предадеш любовта във себе си, е светотатство. Буквално

    ОтговорИзтриване
  2. нещо като да заведеш дете във зоопарк

    ОтговорИзтриване
  3. Поезията Ви е прекрасна-всеки ден ви чета и препрочитам-пълните душата ми-невероятна сте !

    ОтговорИзтриване
  4. Радвам се, че мога да донеса удоволствие на някого :)
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  5. The fine art of betraying ourselves

    Can you feel it – our world falls apart
    And there is no one to really save it
    Other worlds are not available, not even a part
    we stay guilty and silent, and we must face it

    We are only left with the chance
    To confess honestly all our sins
    We took the easy path- as a dance
    And we turned into people-beasts

    And here we are – very small people
    And our last world somehow, we simply lost
    We are trying to look up, but we are crippled
    Up there’s no God , loneliness is the cost

    ОтговорИзтриване