Усещаш ли - светът ни се разпада
и просто няма кой да го спаси.
А други светове не се продават.
Остава ни виновно да мълчим.
Остава ни да се погледнем честно,
да си признаем всички грехове.
Научихме се да ни бъде лесно
и се превърнахме в човеко-зверове.
И ето ни сега - мънички хора,
изгубили последния си свят.
Поглеждаме уплашено нагоре.
Там няма бог. Там има самота.
изкуството да предаваме себе си
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Да предаваме себе си се случва не рядко-обичайна идиотска форма на съществуване, а за който може-на помъдряване, но да да предадеш любовта във себе си, е светотатство. Буквално
ОтговорИзтриваненещо като да заведеш дете във зоопарк
ОтговорИзтриванеПоезията Ви е прекрасна-всеки ден ви чета и препрочитам-пълните душата ми-невероятна сте !
ОтговорИзтриванеРадвам се, че мога да донеса удоволствие на някого :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
The fine art of betraying ourselves
ОтговорИзтриванеCan you feel it – our world falls apart
And there is no one to really save it
Other worlds are not available, not even a part
we stay guilty and silent, and we must face it
We are only left with the chance
To confess honestly all our sins
We took the easy path- as a dance
And we turned into people-beasts
And here we are – very small people
And our last world somehow, we simply lost
We are trying to look up, but we are crippled
Up there’s no God , loneliness is the cost