Сърцата са сърца. И не разбират
защо е толкова сложен този свят.
На тях им се обича. И не спират
да търсят до последно любовта.
Те вярват сляпо и със всички сили,
че този път е истинско. (Нали?)
А после падат, тъжни и безкрили,
ранени, уморени и сами.
Не знам дали това им е съдбата,
но вече няма хора със сърца.
Ако погледнеш отдалеч Земята,
ще видиш как изчезва любовта.
Еволюция
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Въпрос на сетива. :) Неподвластни на време, пространство, условности. А любовта не изчезва - защото единстверното което може, е да съзидава. И това е всичко. Побира се в една капка кръв, но създава вселени. или не.
ОтговорИзтриванеТрошиш на суетите стените и човъркаш на хората в душите. Не спирай да пишеш !!!
ОтговорИзтриванеEvolution
ОтговорИзтриванеHearts are like this- they don’t comprehend
The reason this world is so very hard
They search their love many times, till the end
They just cannot stop, no one is their guard
They blindly believe and with all power
That this time it’s real (and not a lie)
But then they just fall – sad, with no valor
hurt, tired, alone they start to cry
I don’t know if this has been their lot
But there are no people with real hearts
If you look at the Earth from a faraway spot
You will see it disappear – from all living parts