Градът въздиша. Дъжд и тишина,
и сънища, и есен, и умора.
Вълните се разбиват във брега,
мечтите се разбиват в хората.
На мен не ми е тъжно за това.
На мене ми е тъжно без причина.
Сега се скитам просто из града
в едно предчувствие за зима.
Светът остава някъде назад.
И нищо няма никакво значение.
Една жена с един дъждовен град
се сливат в някакво стихотворение.
Последния ден на ноември
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
The last day of November
ОтговорИзтриванеThe city sighs. Raindrops and silence
And dreams, and autumn and fatigue
The shore is crashing waves so violently
The dreams are crashing while the people seek
I don’t feel very sad about it
I just feel sad without a reason
I wonder in the town, I roam around it
Feeling the sense of the cold winter season
The world is somewhere far behind
There’s really no meaning, at all
It’s just a woman and the rainy city lights
Blend into one, a silent poem’s call…