Тъгата се завръща с всички сили.
Лилава, плътна, дъхава тъга.
Разлива гъстото си лепкаво мастило
по всички мои крехки сетива.
И става нощ. Навсякъде. Внезапно.
А въздухът горчи от тишина,
защото думите, превърнати във ято
отлитат да си търсят светлина.
Тъгата се завръща най-нормално.
Мълчи и не издава нито звук.
Прегръщам я и зная, че реално
не си е тръгвала въобще от тук.
Едно старо приятелство
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
An old friendship of mine
ОтговорИзтриванеThe sadness comes back with all strength and might.
Violet, thick, kind of breathy and all
It’s spilling its sticky ink on the sites.
Upon all fragile senses of mine, here it fall.
Night falls down, everywhere, around the clock.
The air tastes bitter because it is quiet.
all the words have been turned into a flock.
They’re flying away and they’re looking for light.
Sadness comes back, like a dime and a dozen.
It stays very silence, doesn’t utter a sound.
I embrace her and I know ,in fact, that it hasn’t
ever left this location, it’s been always around.
Много се радвам , че "Октомври" ( или Една обикновена любовна история ) е вече претворен/а в песен .
ОтговорИзтриванеПоздрави и честита пролет :)
Бъди здрава !
Много хубава песен е :) Много съм щастлива. Благодаря ти :)
ОтговорИзтриванеПесента е страхотна, но уникалното в нея е най-вече текстът! Радвам се, че Ви намерих, Радосвета- толкова чувственост и толкова тъга!
ОтговорИзтриванеи тишината крещи.но крясъкът и чуват само глухите.тъгата е усмиханто дете с развързани обувки...янбиббян да спре да оре с гугъл преводача. е нелепо.красива, обич! :)
ОтговорИзтриване