Несъвършенство. И напротив.

От повея на вятъра ли, не разбрах,
една звезда откъсна лъч и падна.
Небето заприлича на сълза.
А след звездата се превърна в рана.
Не знам какво си пожелах. Не знам...
Навярно нищо, просто май забравих.
Превърнах себе си във океан,
във който падащи звезди се давят.
И после плаках. Без да знам защо.
Направих си криле и ги разперих.
А някаква объркана любов
за сто и първи път не ме намери.

Ще бъде нощ.

/КОНТРАСТИ/

Не очаквай от мен дълги изгреви
по контура на твоя тих бряг.
Уморих се от слънчевост. Писна ми.
И реших да ти бъда Луна.

Ще ме виждаш понякога цялата,
а по-често - частици от мен.
И за кратко над теб ще изгрявам
в едно южно и лятно небе.

А когато си тръгна /решила съм!/
ще валят снегове над Земята.
И по моите стъпки невидими
ще цъфтят най-червените макове...

Инструкции за оцеляване

Защото винаги се влюбвах в бедствия,
очите ми са станали морета.
Във тях Луната просто е последствие
на думите, закърпили сърцето ми.

Сега отказвам да обичам ураганите.
Не вярвам в земетръси и в порои.
След тях пресъхнаха до пусто дланите,
в които Слънцето заспиваше спокойно.

Сега ще спра да търся невъзможното,
и обичта, и всички други глупости.
Небето ли? Изглежда разтревожено...
Но някак си ще трябва да възкръсне.