От повея на вятъра ли, не разбрах,
една звезда откъсна лъч и падна.
Небето заприлича на сълза.
А след звездата се превърна в рана.
Не знам какво си пожелах. Не знам...
Навярно нищо, просто май забравих.
Превърнах себе си във океан,
във който падащи звезди се давят.
И после плаках. Без да знам защо.
Направих си криле и ги разперих.
А някаква объркана любов
за сто и първи път не ме намери.
