Букет в писмо

Един бял плик...А вътре-слънце!
Изгряващо от думите приятелски.
Лъчите му попиват във душата ми
и рукват от очите ми сълзи предателски.
Стоя безмълвна.И е страшно хубаво!
И нищо,че е вечер...Става светло!
От топлите им думи ,омагьосано,
затупква ветрогонещо сърцето.
Изгряват в жълто нарцисови пламъци-
букет в писмо! Магия жива!
А щастието, скрито във сълза,
под клепките ми тихо се разлива.

посветено на jina и yanbibian
Благодаря ви, приятели!
П.П. И за шоколада също :)))

Вкусът на утрото

Ти виждал ли си изгрева във капчица роса?
Как се разпръсква светлина от нея?
И как струи от мократа трева
един копнеж на Слънцето- да грее.
Ти чувал ли песента на птиците,
когато утрото ги гали с хладни длани?
И как с възторг посрещат светлината,
пролазваща над спящите поляни...
Отпивал ли си малки глътки сини
от сутрешното свежо настроение?
Отпивал си... а пък вкусът им
напомнял ти е винаги за мене...
Такива диви, неопитомени...
тръпчиви малко, но с вълшебен аромат...
Проникват във душата ти.И там остават.
За да покълнеш после в моя свят.