Понякога се сливам с нея...

Тази тънка, неделна Луна
е увиснала в мрежа от клони
(сякаш легнала в плетен хамак)
и наднича към мен на балкона.

Нежен бриз я полюшва полека,
тя премигва свенливо с очи
и изглежда ефирна и мека
и загадъчно нещо шепти...

Ти не знаеш какво ми разказва.
Само аз и разбирам гласа.
И в очите ми бавно пролазват
две парченца неделна Луна...

Пренеси ме другаде (за да ме имаш)

Измисли ми приказка. Че този свят
без това ми става малко страшен.
Имам нужда от небе и от крила,
за да мога да летя над прашното.

Имам нужда от росата върху цветето,
да не губя вяра в любовта.
Имам нужда от погалването на ръцете ти,
за да мога нощем да заспя.

Не разпъвай стъкленото ми сърце
върху кръстове от сто съмнения...
То ще се пропука и ще спре.
После няма да зарасне и с вълшебство.

Не разплитай всяка моя мисъл.
И недей във шепи да ме стискаш.
Щом съм твоя - значи съм го искала...
Ти ще можеш ли да ми измислиш приказка?