Забравяй ме. Не искам да ме помниш.
Изтрий ме от света си. Още днес.
С парченцата от счупените стомни
ще си направя броня за сърце.
Ще се затворя в кулата. На най-високото.
И с диви рози ще я оплета.
С трънливи рози. Да не може никой
да я докосне никога с ръка.
Така е най-добре. Не си ме спомняй.
Недей да търсиш пътища към мен.
Ще мина просто като летен повей
и ще отмина. Все едно къде...
Еженощия...
Избеляват ми думите.
Изтъняват във мрака.
И просветва една тишина.
Аз стоя на ръба и.
И просто те чакам.
А навън се раздипля нощта.
Опустяват площадите.
И изгряват прозорците.
Отдалече напомнят съзвездия.
Имам нужда от теб...
Две секунди за обич
са достатъчни. Колкото вечност.
Искам още веднъж
да ти кажа "Обичам те..."
После пак, после пак, после пак.
Нямам сили да бъда
все далечна и ничия.
А навън се раздипля нощта...
Изтъняват във мрака.
И просветва една тишина.
Аз стоя на ръба и.
И просто те чакам.
А навън се раздипля нощта.
Опустяват площадите.
И изгряват прозорците.
Отдалече напомнят съзвездия.
Имам нужда от теб...
Две секунди за обич
са достатъчни. Колкото вечност.
Искам още веднъж
да ти кажа "Обичам те..."
После пак, после пак, после пак.
Нямам сили да бъда
все далечна и ничия.
А навън се раздипля нощта...
Абонамент за:
Публикации (Atom)