Понякога се срещаме случайно
на уличката с розовата къща.
Или в онази остаряла чайна.
Или където и да е. И сме си същите.
Усмивките. Очите. Гласовете.
И онзи глупав навик да мълчим
над две безкофеинови кафета
под кръгче от цигарения дим.
А жестовете нервничат издайно.
И много искам да избягам. Пак.
Понякога се срещаме случайно.
Или нарочно. Или на шега.
малките неща
Обичам си дъждовните недели.
Небето, слязло над града.
И облаците - леко посивели,
застинали в безкрайна тишина.
Светулките в далечните прозорци,
звукът от капки върху парапета,
ръждивите бъбриви водостоци
и сивите излъскани павета.
Спокойно е. И нежно. И уютно.
Това ми стига, за да съм щастлива.
Плюс жълтото кресло във ъгъла
и Ерих-Кестнерова книга.
Небето, слязло над града.
И облаците - леко посивели,
застинали в безкрайна тишина.
Светулките в далечните прозорци,
звукът от капки върху парапета,
ръждивите бъбриви водостоци
и сивите излъскани павета.
Спокойно е. И нежно. И уютно.
Това ми стига, за да съм щастлива.
Плюс жълтото кресло във ъгъла
и Ерих-Кестнерова книга.
Абонамент за:
Публикации (Atom)