Еволюция

Сърцата са сърца. И не разбират
защо е толкова сложен този свят.
На тях им се обича. И не спират
да търсят до последно любовта.
Те вярват сляпо и със всички сили,
че този път е истинско. (Нали?)
А после падат, тъжни и безкрили,
ранени, уморени и сами.
Не знам дали това им е съдбата,
но вече няма хора със сърца.
Ако погледнеш отдалеч Земята,
ще видиш как изчезва любовта.

тихо

Ти имаш пътища, въпроси, думи,
категорични истини и смях.
Неизяснено минало, безумие,
и мен, навярно. Между тях.
Но аз живея някъде в безкрая,
в заострения връх на самотата.
Една изгубена Луна ридае,
във люлката на шепнещия вятър.
Дори не знам ще стигнеш ли до тук
и как ще продължим - не зная.
Светът е някак си напълно друг.
Но аз живея чак в Безкрая.