Защото винаги се влюбвах в бедствия,
очите ми са станали морета.
Във тях Луната просто е последствие
на думите, закърпили сърцето ми.
Сега отказвам да обичам ураганите.
Не вярвам в земетръси и в порои.
След тях пресъхнаха до пусто дланите,
в които Слънцето заспиваше спокойно.
Сега ще спра да търся невъзможното,
и обичта, и всички други глупости.
Небето ли? Изглежда разтревожено...
Но някак си ще трябва да възкръсне.
Instructions to survive
ОтговорИзтриванеBecause always fall in love with disasters
my eyes have become enormous seas
where the Moon is just a sub-sequence, after
the words that have sewn my heart to be
Now I deny to love hurricanes
I don't believe in earthquakes and floods
because after them - dry are my veins
where the Sun went to sleep in my blood
Now I'll stop my search the most impossible
love and passion and all... other things
the sky looks upset, it is like a fossil
It will resurrect , to see the birds' wings...