Където свършват думите...

Обичам го...Не съм ли ти разказвала?
Обичах го, дори когато
невидима бях.И заедно със вятъра
се сгушвахме във дългите коси на лятото.
Обичах го, когато бях прозрачна
и със дъжда се плъзгах по тревите.
Обичах го, когато тихо крачех
незрима и мъничка сред звездите.
Обичах го, когато бях русалка.
Когато бях принцеса го обичах.
Обичах го когато ставах бяла
и криех себе си във думите на птиците.
Обичах го, когато съм го губела
в спиралните очи на необята.
Обичам го...Не съм ли ти разказвала?
Безкрайно повече от свободата си...

1 коментар:

  1. When the words are over

    I love Him ... Haven't I told you ?
    I loved Him even when I was invisible
    I loved him when together with the wind
    we cuddled in the hairs of summer peacefully
    I loved Him when i was transparent
    And I lingered on green grass together with Rain
    I loved Him while striding like a fairy
    unseen and tiny among starry flame
    I loved Him , when a mermaid I was
    when I was a princess I loved Him, too
    I loved Him when I was white , I was sure
    hiding myself in the birds impromptu
    I loved Him when I was losing Him
    In the spiral eyes of the infinity
    I love Him ...Haven't I told You
    much more than my freedom - He's my divinity ....

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.