Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.
A letter to the Little Prince
ОтговорИзтриванеHello , there ! Haven't seen for so long
only the stars are keeping your laughter
hope you're fine, haven't grown and still strong
and still have the rose and the sheep there after
We are down, instead of stars counting coins
we're mapping our narrow and tiny souls
the lanterns are off , and no light adjoins
and our Earth goes round very slow
The sunsets are coming but next to never
and people are sad , as much as they could
and everyone's King ( for a while on his level )
into the Kingdom of his own Solitude
We do not clap our hands in excitement
drinking bitter gulp ... maybe out of shame
a very huge Earth eclipse from the light ... is
maybe the thing what you see through the rain
And Our hearts are so blind , as blind as they can
/why do we need our eyes , for God sake ?
Since we shall never see significant one
our existence ... we're silent ... and we're fake /
We're taming our feelings , but fox - not at all
the colour of wheat and rye is a mystery
...
sometimes I can hear in the stars that you call
and your ringing laughter ( for most people is history )
Благодаря много, Ян!
ОтговорИзтриванеразплака ме.
ОтговорИзтриванеРейн, извинявай :(
ОтговорИзтриванеРазплакно ми беше, като го писах, предала съм ти го. Без да искам.
не трябва да се извиняваш, аз трябва да благодаря.
ОтговорИзтриванестрашно е красиво. страшно е реално. поезията е велика точно тогава, когато разплаква.
обожавам това стихотворение.
Благодаря ти много, много!
ОтговорИзтриванеМисля, че това, всъщност, е първото стихотворение, което и аз си харесвам. Не знам дали точно го харесвам, но го обичам.
Moeto " sljapo sarze " te vika.
ОтговорИзтриванеNe chuvasch li ?????????????
Навярно чува...
ОтговорИзтриванеМисля, че той би чул всеки, който го повика.
А не са много хората...
Колко тъжна е реалността ни...
ОтговорИзтриванеРазплакващо-прекрасно! Поздрави!
Тъжна сме си я направили, но е поправимо, още :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Веселина.
Препрочитам го за стотен път...Наистина силно стихотворение!
ОтговорИзтриванеОтново благодаря :)
ОтговорИзтриване