Първата звезда /преди да падне мракът/

От залеза баирите са с ореоли.
Над тях небето - в тъмносиня риза.
Събличат се смутените тополи
под смаяните погледи на бриза.
Неделя Вечер. Много грациозна.
Със дълга рокля, с голи рамене.
Ухае ми от някъде на рози.
А пък е есен. И не зная от къде.
Но някак ми е нежно. И въздушно.
В такива вéчери пак вярвам в любовта.
Венера се усмихва добродушно
във тъмните коси на есента...

2 коментара:

  1. The first star ( before the Night falls )

    The hills have nimbuses because of the sunset
    above them the sky - in dark bluish shirt
    the shy poplars undress - their bodies are wet
    under the stunned and soft breeze above world
    It is Sunday evening - beautiful , full of grace
    wearing long dress with bare back
    the smell of red roses is felt form the ways
    although it is autumn and roses are lack
    But somehow I feel so tender and airy
    in nights like this one Love seems very real
    and Venus is smiling kind-hearted like fairy
    in the dark hairs of the autumn like seal ...

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.