Писмо до Малкия Принц

Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

12 коментара:

  1. A letter to the Little Prince

    Hello , there ! Haven't seen for so long
    only the stars are keeping your laughter
    hope you're fine, haven't grown and still strong
    and still have the rose and the sheep there after
    We are down, instead of stars counting coins
    we're mapping our narrow and tiny souls
    the lanterns are off , and no light adjoins
    and our Earth goes round very slow
    The sunsets are coming but next to never
    and people are sad , as much as they could
    and everyone's King ( for a while on his level )
    into the Kingdom of his own Solitude
    We do not clap our hands in excitement
    drinking bitter gulp ... maybe out of shame
    a very huge Earth eclipse from the light ... is
    maybe the thing what you see through the rain
    And Our hearts are so blind , as blind as they can
    /why do we need our eyes , for God sake ?
    Since we shall never see significant one
    our existence ... we're silent ... and we're fake /
    We're taming our feelings , but fox - not at all
    the colour of wheat and rye is a mystery
    ...
    sometimes I can hear in the stars that you call
    and your ringing laughter ( for most people is history )

    ОтговорИзтриване
  2. Рейн, извинявай :(
    Разплакно ми беше, като го писах, предала съм ти го. Без да искам.

    ОтговорИзтриване
  3. не трябва да се извиняваш, аз трябва да благодаря.
    страшно е красиво. страшно е реално. поезията е велика точно тогава, когато разплаква.
    обожавам това стихотворение.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти много, много!
    Мисля, че това, всъщност, е първото стихотворение, което и аз си харесвам. Не знам дали точно го харесвам, но го обичам.

    ОтговорИзтриване
  5. Moeto " sljapo sarze " te vika.
    Ne chuvasch li ?????????????

    ОтговорИзтриване
  6. Навярно чува...
    Мисля, че той би чул всеки, който го повика.
    А не са много хората...

    ОтговорИзтриване
  7. Колко тъжна е реалността ни...
    Разплакващо-прекрасно! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  8. Тъжна сме си я направили, но е поправимо, още :)
    Благодаря ти, Веселина.

    ОтговорИзтриване
  9. Препрочитам го за стотен път...Наистина силно стихотворение!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.