Защото...

Защото люлката ми са люляли ветрове,
вълните, непокорните са ми орисници,
проходила съм покрай тези брегове
под волните криле на птици-скитници,
защото фарът на пристанището ми е брат,
а корабите-светли, нощни замъци,
превръщам се в русалка в полунощ
под тлеещите златни ,лунни пламъци.
И в моя свят- искраща морска пяна,
сапунено балонче светлина,
събирам обичта си разпиляна
и се прераждам пак в жена.

2 коментара:

  1. Because

    Because the winds has rocked my cradle
    And all the stormy waves – my sisters weird
    I started walking by the these beaches
    Under the wings of birds, so free and near

    Because the light house of the port’s my brother
    And all the ships are castles in the night
    And under smoulreding moon-golden fires
    I turn into a mermaid in midnight

    Into my world – a sparkling foam from sea
    A crystal bubble – made of soup, of light
    I gather all my love I’ve ever scattered
    And get reborn – a woman and I’m right!

    ОтговорИзтриване
  2. Прераждай се и продължавай да създаваш такива красоти! Чудесен стих! :)

    ОтговорИзтриване