Лапичките на дъжда препускат шепнешком
по клепачите на тъмните прозорци.
Разказват нещо с равен баритон
капчуковите лунни водостоци.
А ти сънуваш ли ме още във дъжда,
с букет от нарциси и син чадър?
Целуваш ли онези капчици вода,
които те превръщат в по-добър?
Надничаш ли все още в локвите,
да зърнеш там парче небе,поникнало в асфалта?
И да си спомниш как,когато беше с мен
рисувахме с звездите нощни лампи?
Не тръгвай да ме търсиш...някой ден.
Почакай, остани където си!
Навярно ще намеря път към теб.
Но първо трябва да простя...на себе си.
DON’T LOOK FOR ME
ОтговорИзтриванеThe rainy paws are running surreptitious
Onto the eyelids of the dusky window panes
And telling stories, not a word is vicious
With voice of baritone, a moon-light grace
And…do you still dream of me in the rain
With bunch of daffodils and blue umbrella
And do you kiss those drops of water rain
That make you be and stay a better fellow?
And …do you stare in the puddles
To see the sky, that’s grown into the pavement
Do you remember when we were together?
We drew night lamps with the starry heaven
Don’t walk the way to look for me one day
Please, wait, and stay where you are now
Cos’ probably I’ll find a way
But not before have I forgiven ‘self somehow…
:)))
ОтговорИзтриване:))))))))
:))))))))))))
благодаря ти!
прегръд*