НЕ МЕ ТЪРСИ

Лапичките на дъжда препускат шепнешком
по клепачите на тъмните прозорци.
Разказват нещо с равен баритон
капчуковите лунни водостоци.
А ти сънуваш ли ме още във дъжда,
с букет от нарциси и син чадър?
Целуваш ли онези капчици вода,
които те превръщат в по-добър?
Надничаш ли все още в локвите,
да зърнеш там парче небе,поникнало в асфалта?
И да си спомниш как,когато беше с мен
рисувахме с звездите нощни лампи?
Не тръгвай да ме търсиш...някой ден.
Почакай, остани където си!
Навярно ще намеря път към теб.
Но първо трябва да простя...на себе си.

2 коментара:

  1. DON’T LOOK FOR ME

    The rainy paws are running surreptitious
    Onto the eyelids of the dusky window panes
    And telling stories, not a word is vicious
    With voice of baritone, a moon-light grace
    And…do you still dream of me in the rain
    With bunch of daffodils and blue umbrella
    And do you kiss those drops of water rain
    That make you be and stay a better fellow?

    And …do you stare in the puddles
    To see the sky, that’s grown into the pavement
    Do you remember when we were together?
    We drew night lamps with the starry heaven
    Don’t walk the way to look for me one day
    Please, wait, and stay where you are now
    Cos’ probably I’ll find a way
    But not before have I forgiven ‘self somehow…

    ОтговорИзтриване
  2. :)))
    :))))))))
    :))))))))))))
    благодаря ти!
    прегръд*

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.