НЕ МИ ОТИВА ТЪГАТА

Една оранжева кристална тишина
се сви на сянка под драцените.
Не я познавам.Самота
е главна героиня в сцената.

Не си мисли,че мога да съм тъжна.
Повярвай,даже да не ми личи.
На "Вие" сме с тъгата.Не,не лъжа.
Не ми отива на южняшките очи.

Не ми отива на усмихнатите устни,
не ми отива на косите разпилени.
Не мога да съм тъжна.И възкръсвам.
Оранжева.От тишина родена.

4 коментара:

  1. тъгата наистина не ти отива , радвам се да съм първия с коментар !:-)

    ОтговорИзтриване
  2. Тъгата не ти отива, затова пък красотата ти е лика-прилика! :)

    ОтговорИзтриване
  3. SORROW DOESN’T SUIT ME

    A strange and orange crystal silence
    Crouched down by the big flower pot
    Well, I don’t know her, cos’ the Loneliness
    Is leading actress in this spot.

    And please, don’t think I can be blue
    Believe me, though my smile is flat
    The sorrow‘s been a stranger, too
    It doesn’t suit me, and I’m glad

    It doesn’t suit my smiling lips
    It doesn’t suit my windy hair, either
    I can’t be blue, I rise from dips
    I’m orange by the silence guided

    ОтговорИзтриване
  4. мхм, съвсем си е така :))))
    Невероятен си!
    :))))))))))))))))))))))))))))
    а днес направо ми събра очите! :D
    благодаря ти,много, ама много!
    :)))))))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.