Подгоних сянката на вятъра
под клоните на есента.
Те се събличаха.
Без свян изхвърляха
червеножълтите листа.
Събирах си букет от тях.
Те се пилееха.
Танцуваха и кацаха край мен.
А някъде далеч изплува залеза.
Целуна ме усмихнат и смутен.
Прибрах го във очите си.
И в устните.
Изгрях от кротката му светлина.
А вятърът притихна сгушен
в букета ми от есенни листа.
Homeward bound
ОтговорИзтриване(On the way home)
I ran after the shadow of the wind
Among the branches of the autumn
They were undressing - with no shame
And throwing their leaves red- rotten
And I was gathering a bunch of them
And they were scattered all along
And they were dancing all around me,
The sunset came- a distant song…
The sun then kissed me – smiling and ashamed
I put him up behind my eyes
And also hid him in my gentle lips
I rose up from his lighted shines
And then the wind got cuddled in the leaves
And everything was… pure piece!!!
:))))))))))))))))
ОтговорИзтриванеТака е. Винаги краят ти е по-хубав.Вече съм 4376874% сигурна!
Благодаря!
:))))))))))))))))))):))))))))):))
Какви красиви чудеса могат да се случат по пътя ни за вкъщи ! :)
ОтговорИзтриване