НА ПЪТ ЗА ВКЪЩИ...

Подгоних сянката на вятъра
под клоните на есента.
Те се събличаха.
Без свян изхвърляха
червеножълтите листа.
Събирах си букет от тях.
Те се пилееха.
Танцуваха и кацаха край мен.
А някъде далеч изплува залеза.
Целуна ме усмихнат и смутен.
Прибрах го във очите си.
И в устните.
Изгрях от кротката му светлина.
А вятърът притихна сгушен
в букета ми от есенни листа.

3 коментара:

  1. Homeward bound
    (On the way home)

    I ran after the shadow of the wind
    Among the branches of the autumn
    They were undressing - with no shame
    And throwing their leaves red- rotten
    And I was gathering a bunch of them
    And they were scattered all along
    And they were dancing all around me,
    The sunset came- a distant song…
    The sun then kissed me – smiling and ashamed
    I put him up behind my eyes
    And also hid him in my gentle lips
    I rose up from his lighted shines
    And then the wind got cuddled in the leaves
    And everything was… pure piece!!!

    ОтговорИзтриване
  2. :))))))))))))))))
    Така е. Винаги краят ти е по-хубав.Вече съм 4376874% сигурна!
    Благодаря!
    :))))))))))))))))))):))))))))):))

    ОтговорИзтриване
  3. Какви красиви чудеса могат да се случат по пътя ни за вкъщи ! :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.