Оплетох си кошница. От безвремие.
В нея сложих смеха на Земята.
Шепа сълзи. От щастливост.
И потеглих по пътя нататък.
Разпилявах усмивки по вятъра.
И раздавах щедро обичане.
Нямах време да бъда нещастна.
Имах много да бъде изричано.
А душата ми цветно рисуваше
стъклописи по ледните погледи.
Разтопявах ги. Виждаха синьото.
Подарявах им мъничко пролет.
А за мене...запазих единствено
/без да искам, съвсем не нарочно/
едно натежало от случване,
пълно с трепети многоточие...
В нея сложих смеха на Земята.
Шепа сълзи. От щастливост.
И потеглих по пътя нататък.
Разпилявах усмивки по вятъра.
И раздавах щедро обичане.
Нямах време да бъда нещастна.
Имах много да бъде изричано.
А душата ми цветно рисуваше
стъклописи по ледните погледи.
Разтопявах ги. Виждаха синьото.
Подарявах им мъничко пролет.
А за мене...запазих единствено
/без да искам, съвсем не нарочно/
едно натежало от случване,
пълно с трепети многоточие...
To Strike a balance
ОтговорИзтриване…
I knit myself a basket of eternity,
Put in the laughter of the Earth
A dozen tears full of happiness
I hit the road since my own birth
I spread my smiles into the wind
And giving love, I was so proud
I had no time to feel the sadness
I had to say so many things aloud
My soul was painting- in so many colours
Stained glasses on cold-covered eyes
I melted them, and giving them spring flowers
And let them see the purest blue skies
For me I kept - just one thing only
(‘t was not on purpose, but against the odds)
It’s so much heavy and, I think, quite lonely
It’s full of thrill, anxiety – three dots…
Благодаря :)))))))))
ОтговорИзтриванеЧудя се само как винаги успяваш освен смисъла, да запазиш и настроението на стиха. Страхотен си!
Хубав стих слънчо :)
ОтговорИзтриванеИ превода му навярно също:)
Усмивки!