РАВНОСМЕТКА

Оплетох си кошница. От безвремие.
В нея сложих смеха на Земята.
Шепа сълзи. От щастливост.
И потеглих по пътя нататък.
Разпилявах усмивки по вятъра.
И раздавах щедро обичане.
Нямах време да бъда нещастна.
Имах много да бъде изричано.
А душата ми цветно рисуваше
стъклописи по ледните погледи.
Разтопявах ги. Виждаха синьото.
Подарявах им мъничко пролет.
А за мене...запазих единствено
/без да искам, съвсем не нарочно/
едно натежало от случване,
пълно с трепети многоточие...

3 коментара:

  1. To Strike a balance



    I knit myself a basket of eternity,
    Put in the laughter of the Earth
    A dozen tears full of happiness
    I hit the road since my own birth

    I spread my smiles into the wind
    And giving love, I was so proud
    I had no time to feel the sadness
    I had to say so many things aloud

    My soul was painting- in so many colours
    Stained glasses on cold-covered eyes
    I melted them, and giving them spring flowers
    And let them see the purest blue skies

    For me I kept - just one thing only
    (‘t was not on purpose, but against the odds)
    It’s so much heavy and, I think, quite lonely
    It’s full of thrill, anxiety – three dots…

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря :)))))))))
    Чудя се само как винаги успяваш освен смисъла, да запазиш и настроението на стиха. Страхотен си!

    ОтговорИзтриване
  3. Хубав стих слънчо :)
    И превода му навярно също:)
    Усмивки!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.