СИЛУЕТИ

Остави мъглата да ни скрие.
Като тюлена завеса да се спусне.
Погледни ме през воалите и тънки,
очертай ме в мрака с меки устни.

Ще настръхна.Не от нощното студено.
Не от влажното докосване с мъглата.
Ще настръхна цяла от дланта ти,
дето в мен разлива топлината.

После ще потъна във ръцете ти.
Ще се губя там...докато съмне.
Остави мъглата да се спусне...
и ела...ела да ме прегърнеш.

4 коментара:

  1. Silhouettes

    Now let the fog hide us in veil
    just like a tender drapery to cover
    and look at me through curtains pale
    and draw me with the lips of lover...
    I'll softly bristle not from cold
    and not from touching fog so wet
    I'll gently bristle in your palms
    that linger warmth into me,on my bed...
    And I will sink into your arms
    myself I'll lose till dawn is breaking
    now let the fog down soft and calm
    then come and hug me,I'm still shaking...

    ОтговорИзтриване
  2. Ужасно обичам така :)))
    Направооо...не стига, че звучи още по-хубаво, ами си и носи цялото настроение и ...всичко :)))
    Много мерси! :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.