Остави мъглата да ни скрие.
Като тюлена завеса да се спусне.
Погледни ме през воалите и тънки,
очертай ме в мрака с меки устни.
Ще настръхна.Не от нощното студено.
Не от влажното докосване с мъглата.
Ще настръхна цяла от дланта ти,
дето в мен разлива топлината.
После ще потъна във ръцете ти.
Ще се губя там...докато съмне.
Остави мъглата да се спусне...
и ела...ела да ме прегърнеш.
@}--}--}-- :)
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриванемерси :)
Silhouettes
ОтговорИзтриванеNow let the fog hide us in veil
just like a tender drapery to cover
and look at me through curtains pale
and draw me with the lips of lover...
I'll softly bristle not from cold
and not from touching fog so wet
I'll gently bristle in your palms
that linger warmth into me,on my bed...
And I will sink into your arms
myself I'll lose till dawn is breaking
now let the fog down soft and calm
then come and hug me,I'm still shaking...
Ужасно обичам така :)))
ОтговорИзтриванеНаправооо...не стига, че звучи още по-хубаво, ами си и носи цялото настроение и ...всичко :)))
Много мерси! :)