Някъде, някой, нещо...

Събличам нощта от беззвездия,
от Вятъра шия платно.
И после със лунната лодка
потеглям към спящия дом.
През твоя открехнат прозорец
се вмъквам и влизам в съня ти.
(Това съм го правила вече...
може би, няколко пъти.)
За ръка те повеждам сред ниви
с метличини сини и макове.
А после се спирам. Целувам те.
И тихо изчезвам нанякъде.
Когато се будиш, не помниш.
Но без да разбираш защо,
в сърцето ти нещо говори,
че някой ти дава любов...

4 коментара:

  1. Somewhere, someone, something...

    I undress the night ,in starless sky
    I sew a cloth , that's made of wind
    in a moon-boat I sit,I only sigh
    I start to a house, sleeping within

    Then through your window, opened ajar
    I'm creeping so silently into your dream
    Yes,I have done it, I was a small star
    not only once,as it may have seemed...

    Your hand then I take... and here I lead you
    in fields of corn-flower and scarlet poppies
    and then I just stop, I kiss you ,I feel you
    I silently go , but this place isn't choppy

    Then you awake,but you have no memories
    somehow you feel, but you can't understand
    something is speaking inside you're trembling
    love someone's given you ,on this olden land

    ОтговорИзтриване
  2. :)))
    Благодаря :)
    Този път беше лесничко, нали? :)
    прегръд*

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно е! И това ме усмихна - може би няколко пъти :) :) 2:1 в полза на усмихващите стихове :), макар че нямам нищо против и тези, дето ме разплакват :)

    ОтговорИзтриване
  4. аз пък те предпочитам усмихната, тъй че ще го имам в предвид :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.