ТЪРСЯ ПЪТ

Търся пътищата в себе си-
магистрали от слънчеви длани,
или бели пътеки от пролет
и мостОве от дъжд изтъкани.
Или релси от срички прошепнати
във нощта,във която не бяхме...
И река,непреплувана още.
Или полет под лунната стряха.
Търся пътя към теб през душата си.
Невървян, безсветулков...
но мой!
А отсреща ти спри.
Поизчакай ме.
После пътят ще стане и твой.



НА ПЪТ

Пътеките са две. Едната
е тъпкана, измината, вървяна.
По нея някак лесно се върви.
Позната е. И...не оставя рани.
По другата все още има непредсказаност.
Учудване. Понякога и удивление.
Но няма сигурност, нали?
Не ти е тръпка. Нито пък спасение.
Едната е превърната във път.
Че даже има вече коловози.
Минава се на бързо. С рутина.
Е, не че някога не те тормози...
По другата все още има тръни.
Дори не подозираш колко остри.
Цъфтят цветя до тях. И пеперуди.
Понякога разцъфват и въпроси.
Едната, другата, и двете...
а всъщност... няма никакво значение.
Нататък пътя е един и същ.

Аз никак не обичам откровенията.

Прекрачвам просто...все напред.
От стъпки си строя пътуване.
Дали ще съм пътека,или не-
все тая...
Пътища сънувам.

1 коментар:

  1. LOOKING FOR THE WAY

    I’m looking for ways down my body
    A highway of sunny soft palms
    The white paths of spring in the morning
    And bridges of rain on the run

    I’m looking for tracks whispered in syllables
    In the night we sublimed, disappeared
    With the river not-swum and the shelters
    With the wings overflow in a miracle

    I’m looking for …across my soul
    For the way to you that I would go
    Unwalked, unlit, but only mine
    So if you please there, please just stop
    (And hold some flowers)
    Then this way we shall call
    “It’s ours “

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.