Търся пътищата в себе си-
магистрали от слънчеви длани,
или бели пътеки от пролет
и мостОве от дъжд изтъкани.
Или релси от срички прошепнати
във нощта,във която не бяхме...
И река,непреплувана още.
Или полет под лунната стряха.
Търся пътя към теб през душата си.
Невървян, безсветулков...
но мой!
А отсреща ти спри.
Поизчакай ме.
После пътят ще стане и твой.
НА ПЪТ
Пътеките са две. Едната
е тъпкана, измината, вървяна.
По нея някак лесно се върви.
Позната е. И...не оставя рани.
По другата все още има непредсказаност.
Учудване. Понякога и удивление.
Но няма сигурност, нали?
Не ти е тръпка. Нито пък спасение.
Едната е превърната във път.
Че даже има вече коловози.
Минава се на бързо. С рутина.
Е, не че някога не те тормози...
По другата все още има тръни.
Дори не подозираш колко остри.
Цъфтят цветя до тях. И пеперуди.
Понякога разцъфват и въпроси.
Едната, другата, и двете...
а всъщност... няма никакво значение.
Нататък пътя е един и същ.
Аз никак не обичам откровенията.
Прекрачвам просто...все напред.
От стъпки си строя пътуване.
Дали ще съм пътека,или не-
все тая...
Пътища сънувам.
LOOKING FOR THE WAY
ОтговорИзтриванеI’m looking for ways down my body
A highway of sunny soft palms
The white paths of spring in the morning
And bridges of rain on the run
I’m looking for tracks whispered in syllables
In the night we sublimed, disappeared
With the river not-swum and the shelters
With the wings overflow in a miracle
I’m looking for …across my soul
For the way to you that I would go
Unwalked, unlit, but only mine
So if you please there, please just stop
(And hold some flowers)
Then this way we shall call
“It’s ours “