Със светлосин конец...

Превръщам разстоянията във минути,
които ме разделят с теб на срички.
Луната тъмна ли е, или свети
запалена от слънчеви искрички?
Аз на брега на тихо огледало ли съм,
или във себе си намираш ме и утре?
В мъгла от теменуженo-въздушен сън,
или по мъничко започвам да се сбъдвам?
В контурите на устните ми си реликва
и пазя те, свещено, като чудо.
В сърцето ми си избродирах името ти.

Банално е, но...любовта е лудост...

5 коментара:

  1. Наистина, като си помисли човек какво прави в името на Любовта и на какво е способен...освен с лудост няма с какво друго да се обясни...а иначе стихът ти е просто...абе твой си е:)))

    ОтговорИзтриване
  2. With a light blue thread

    Into some minutes now I turn the distance
    that divide me with you into syllables
    is the Moon up there dark or it glistens
    lit by so many sunny sparks - miracles...

    Am I on the shore of a quiet smooth mirror
    or can you still find me with you tomorrow
    covered in fog , in a dream-violet era
    or myself I become and far is teh sorrow

    (1)You are a relic in the outlines of my lips
    and I keep you in me , like a real wonder
    I embroidered your name into my heart dips
    I know it is trivial,your love makes me stronger

    (2)You are a relic in the outline of my lips
    I keep you in me,and you chase away the sadness
    I tattooed your name in my heart , in my dips
    It may sound naive , but love is a madness...

    ОтговорИзтриване
  3. Светлосиният конец вероятно е най-подходящ за този тип бродиране:)
    Благодаря за стиха !
    ..*

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.