Превръщам разстоянията във минути,
които ме разделят с теб на срички.
Луната тъмна ли е, или свети
запалена от слънчеви искрички?
Аз на брега на тихо огледало ли съм,
или във себе си намираш ме и утре?
В мъгла от теменуженo-въздушен сън,
или по мъничко започвам да се сбъдвам?
В контурите на устните ми си реликва
и пазя те, свещено, като чудо.
В сърцето ми си избродирах името ти.
Банално е, но...любовта е лудост...
Наистина, като си помисли човек какво прави в името на Любовта и на какво е способен...освен с лудост няма с какво друго да се обясни...а иначе стихът ти е просто...абе твой си е:)))
ОтговорИзтриванеWith a light blue thread
ОтговорИзтриванеInto some minutes now I turn the distance
that divide me with you into syllables
is the Moon up there dark or it glistens
lit by so many sunny sparks - miracles...
Am I on the shore of a quiet smooth mirror
or can you still find me with you tomorrow
covered in fog , in a dream-violet era
or myself I become and far is teh sorrow
(1)You are a relic in the outlines of my lips
and I keep you in me , like a real wonder
I embroidered your name into my heart dips
I know it is trivial,your love makes me stronger
(2)You are a relic in the outline of my lips
I keep you in me,and you chase away the sadness
I tattooed your name in my heart , in my dips
It may sound naive , but love is a madness...
:)))
ОтговорИзтриванепрегръдки за двама ви.
Светлосиният конец вероятно е най-подходящ за този тип бродиране:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за стиха !
..*
Доказано :))
ОтговорИзтриване:р