През гората...

Може би, някой ден, ще намеря дома си.
Някъде там, където...
Незрими следи ще ме водят напред
по тайнствена, светла пътека.
Която ще свърши пред някакъв праг,
на някаква мъничка къща.
А там едни много нежни ръце
дълго ще ме прегръщат.
И после едни топли очи
ще шепнат, че ме обичат.
И устни...смутени и някак си дръзки
безмълвно ще ми се вричат.
Ще падне нощта, ще падат звезди...
Ще шепне в сумрака небето.
А ние със теб ще прекрачиме прага.
Някъде там, където...

3 коментара:

  1. Разбира се, че ще го намериш...толкова много искам да го намериш..а после ще разказваш...

    ОтговорИзтриване
  2. Through the woods...

    Maybe one day I'll find my own home
    It is a place , somewhere in the distance
    Invisible traces will lead to that dome
    along secret path ... I won't resist them

    This secret path then will reach to a gate
    of house - small and tiny , but very cozy
    where two gentle hands of a real soul-mate
    will hug me for long ... in a bed full of roses

    Then two gentle eyes, shining like gold
    will whisper to me "I love you - really !"
    and two lips so timid , but also so bold
    will say with no words "Love isn't silly"

    And then at nightfall, the stars will be falling...
    The sky will be whispering up in the dusk
    the doorstep we'll cross , and we'll be soaring
    in this secret place ,swimming in our husk....

    ОтговорИзтриване
  3. аз не знам какво да кажа, освен че превода е не просто по-красив от оригинала, а е...доста пъти по-красив. По -образен и по-живописен :)
    Благодаря!
    jina,и на теб благодаря :)
    когато стигна там, ще разкажа :)))

    ОтговорИзтриване