Тъжен, нощен, уморен...

Дъждът мърмори. Спи му се.
А трябва да вали.
Изобщо...никой не го пита...
А страшно му се спи!
И тътри уморени капки
по хладния асфалт.
Един такъв, лениво-мокър,
почти съвсем заспал.
Мърмори под мустак дъжда
и капе мързеливо.
За пръв път виждам как вали
и как почти заспива.
Да можех, щях да му постеля
едно креватче меко.
Да си поспи дъждът, все пак!
Нали и той човек е.

3 коментара:

  1. :))) Невероятна си! Така ме умили с този стих...

    ОтговорИзтриване
  2. Sad, Nocturnal,Tired...

    The rain now mumbles He's so sleepy
    His drops have to fall on the ground
    No-one asks him if he's tiredly creeping
    or he has no more strengths for a sound

    The rain now drags his big tired drops
    up and down the pretty cold road
    He's kind of lazy , probably ..just stops
    almost absolutely in a sleeping mode

    The rain now grumbles under his nose
    his drops fall down so heavily, lazy,
    and for the first time I can see him doze
    as well as falling down so sad and hazy

    I'd lay a soft cot for the rain
    If I could I would do it , right
    to fall asleep,and to forget the pain
    He's still a man ...of drops so light...

    ОтговорИзтриване