Уж беше слънчево, а вятърна тъга
по раменете ми накаца мълчаливо.
Погледна плахо, после затрептя
и във сърцето ми потърси си квартира.
Прибрах я. Беше толкова самотна...
И толкова уплашена изглеждаше...
А във сърцето ми, все пак е топло.
И имам, май, парче надежда.
Една тъга...въздушна като облак...
Сега със нея двете си мълчим.
Прегръщам я. Поне не е бездомна.
А утре ще я уча да лети...
Inexplicable...
ОтговорИзтриванеIt seemed sunny,but some windy sorrow
perched silently onto my shoulders
She looked at me timidly ,wanted to borrow
a key for my heart , to become its beholder...
I took Her in, She was looking so lonely
but also so scared was her own expression
inside of my heart it is pretty warm...
but I've kept my hope , it is my obsession
Some kind of a sorrow, as airy as cloud
now we're two.. and we are both silent
A quiet hug I'm giving her , not loud
I'll be teaching her to fly up among violence...
:'(разплака ме...а ти си толкова мила и нежна...
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриване