Не може!

По тъмните квадрати от небе,
заключени между високите етажи,
нощта събра звездите си в ръце.
И май че искаше да ме накаже.
Поръси тънки люспички мъгла,
размаза светлината на Луната.
Дори пристанището някак замълча
и се вторачи във брега отатък.
Метални кранове със стържещи стрели
прицелиха се някъде високо.
Градът поиска тихо да заспи,
загубил своята усмихната посока.
Мълчат прозорците. Студени светлини.
И хората зад тях, и те студени.
Обаче водя утро. И лъчи.
Ще ме наказва тази нощ...
Е, не и мене!

4 коментара:

  1. It can't !

    On the darky squares of the sky
    locked between the higher floors
    night collected stars from the high
    it wanted me to punish me for sure

    It sprinkled tiny flakes of whitish mist
    it blurred the light of the Queen Moon
    even the port somehow in silent bliss
    got stared in the beach so marooned

    And metal cranes protruded jibs
    took aim at something very high
    and town wanted to go to its sleeps
    losing its smiling direction in sky

    The windows are silent ,the lights are now cold
    and the people behind are also so cold
    but I am bringing my rays as well as the dawn
    it will punish tonight ,well, not me, I am gold...

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси :)))
    Ама то пък едно утро се оказа...
    пак с дъжд.
    Чак сега се сети слънцето да се покаже :)

    ОтговорИзтриване
  3. хаха това ме разби... невероятно е женицеее пчелице(съннн)!! особено накрая как се караш ахах лудетина <3

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.