По тъмните квадрати от небе,
заключени между високите етажи,
нощта събра звездите си в ръце.
И май че искаше да ме накаже.
Поръси тънки люспички мъгла,
размаза светлината на Луната.
Дори пристанището някак замълча
и се вторачи във брега отатък.
Метални кранове със стържещи стрели
прицелиха се някъде високо.
Градът поиска тихо да заспи,
загубил своята усмихната посока.
Мълчат прозорците. Студени светлини.
И хората зад тях, и те студени.
Обаче водя утро. И лъчи.
Ще ме наказва тази нощ...
Е, не и мене!
It can't !
ОтговорИзтриванеOn the darky squares of the sky
locked between the higher floors
night collected stars from the high
it wanted me to punish me for sure
It sprinkled tiny flakes of whitish mist
it blurred the light of the Queen Moon
even the port somehow in silent bliss
got stared in the beach so marooned
And metal cranes protruded jibs
took aim at something very high
and town wanted to go to its sleeps
losing its smiling direction in sky
The windows are silent ,the lights are now cold
and the people behind are also so cold
but I am bringing my rays as well as the dawn
it will punish tonight ,well, not me, I am gold...
Мерси :)))
ОтговорИзтриванеАма то пък едно утро се оказа...
пак с дъжд.
Чак сега се сети слънцето да се покаже :)
хаха това ме разби... невероятно е женицеее пчелице(съннн)!! особено накрая как се караш ахах лудетина <3
ОтговорИзтриванескандалджийка някаква :D
ОтговорИзтриване