Когато пътят свърши...

Слънцето направо шурна от небето,
като придошла след летен дъжд река.
Разсъблече ме нахално и целуна
жадните за август рамена.
Изрисува ирисите ми във кехлибарено,
после устните ми парна мълчаливо.
Аз прозирах, изсветляла от ръцете му.
Жълтострунно цяла се разливах.
Отдалеч приличах на илюзия.
Тръгнах по лъчите му. Полека.
Чак при залеза поисках да се върна.
Само ... нямаше назад пътека...
И...оставам...
Във окото на едно изгряло слънце.
Като щрих от нечий първи влюбен стих.
Като песъчинка. Като буква. Като вдишване.
Като обич. Страшно нежна...тиха...

2 коментара:

  1. When the road is over...

    The Sun today flowed out of the blue sky
    as a river swelling after summer rain
    it got me undressed and then kissed my eyes
    and also my shoulders thirsty, quite vain

    It drew upon my pupils with an amber colour
    and then it burned my lips ..a quiet kiss
    I was transparent ,in its crystal parlour
    and I was in yellow all spreading my leaves

    I looked like illusion , seen from afar
    I walked on its rays , slowly and easy
    I wanted to reach the red sunset scar
    there wasn't a path to come back so breezy

    That's why I'm staying...In the eye of a Sun
    as an outline of someone's sweet loving rhymes
    as a tiny grit, a letter,as a breathing of one
    as a love ,very tender with soft light blue chimes....

    ОтговорИзтриване
  2. Хмхмхмхмх...
    Първо викам да благодаря, пък после да си изкажа изумлението за пореден път.
    Благодаря! Заслужи си премия, само трябва да я измисля :)))
    Само не знам как успяваш.Толкова бързо. Честно!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.