От мълчина...

Аз ще чакам...Ще те доизмислям.
Ще разпитвам Луната за тебе.
На брега на едно мълчание
ще пилея парченцата Време.
Ще ти пиша писма. Но без букви.
Ще разказвам за теб на дърветата.
Ще те търся във изгрева сутрин,
а пък вечер звездяно ще светя.
И когато утихна от чакане,
и когато брегът се разнищи,
по пътечка от стъпки на гларуси
ще те видя да идваш. Пречистен.
Аз не знам дали ще ме помниш...
Ще познаеш ли в мене онази,
дето в твоите сънища прашни
хвърли шепичка светли елмази.
Но ще чакам. На брега на едно мълчание.
Ако спреш - аз ще бъда безумно щастлива.
Ако просто край мене отминеш,
няма страшно...
Просто обич една си отива...

5 коментара:

  1. Born out of silence.....

    I'll be waiting and thinking you over
    I'll be asking the Moon about you
    on the beach when I am so sober
    I'll be spreading bits time as fresh dew

    I'll be writing you lines, without letters
    I'll be telling the trees about you
    I'll be looking for you in the sunrise
    and at night I'll be shining star-blue

    And then when , I become very silent
    when the beach got the thread of me late
    on a path made by sea-gulls and lightnings
    I will see you , you're coming sublimate

    I don't know if you will still remember me
    will you know in me that sea-town girl
    who threw handful of shining soft embers
    in your dusty sleep... to make it a pearl...

    I'll be waiting on the beach of a silence
    if you stop - I'll be endlessly happy
    if you just pass me by ..there's no violence
    it's a love that is leaving - as nappy...

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно е! Наситено с много чувство и емоция ...

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, Ян, за превода!
    И на djaba благодаря искрено, че чете и усеща...Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. И това един от онези стихове, които си ги слагам в най-, най-, най-любими...

    ОтговорИзтриване