С дърветата говоря си за теб.
Разказвам им, че всъщност те обичам.
Те ми се смеят малко. С птичи смях.
И той почти на истински прилича.
Та, казвам им, че ти си принц.
Че някак страшно много си вълшебен.
Че с теб от тъмното не ме е страх.
Че с теб се чувствам точно себе си.
Разказвам им, че в твоите очи
живеят две светулки - феи.
Не ги познавам лично, ала знам.
Личи, когато се засмееш.
Дърветата ме слушат цяла нощ.
Навярно вече им омръзна да ме слушат.
И сигурно копнеят онзи миг,
във който мълчалива ще се сгуша...
в прегръдката ти :)
Честно, за момент успя да ме заблудиш, че ще прегръщаш дърветата :))
ОтговорИзтриванедобре, че беше последния ред ... ;p
Ама много сладко отново ...
това май е стихотворението с най-готиния (неочакван) край, което съм чел ;)
хахахах
ОтговорИзтриванеМи аз прегръщам!
Кестените в морската :)))
Понякога де. Пробвай, хубаво е. На мен поне ми става много хубаво :)
Може и да пробвам, да ти кажа ...
ОтговорИзтриванеот толкова време не съм прегръщал някой (освен баба ми наскоро де) ... че накрая може и някое дърво да прегърна...
уф остъй ... пак се сдухах и ми стана тъжно ...
пък стиха ти не е тъжен... напротив :)
The trees are dreaming for some piece and quiet...
ОтговорИзтриванеI'm talking with the trees about you
I tell them , I love you , maybe its true
they laugh at me with birds' sounding
it seems so real and known , not a bit new
I tell them that you are a Prince
That somehow you are very magical
that if you're with me in dark I can glimpse
when I'm with you, I'm myself ...not tragical
I tell them that deep in your eyes
there are two glow-worm fairies
don't know them in fact , but they can't be lies
they sparkle when you laughter is wearing
The trees are listening to me all night
and probably right now... they're quite tired
and probably they think of that moment bright
I'll huddle gently ( in your arms ) ...so quiet ...
Благодаряв*
ОтговорИзтриванеусмиФ*
:)))